Качване на книги на Kindle

Все повече хора, любители на четенето притежават Kindle. Това е едно от любимите ми устройства а съчетано със страхотния екран и издръжливата батерия е перфектен заместител на книгата. В Интернет е пълно с безплатни книги. Само да ти се чете.

Ето моята селекция от 4 начина как да качим съдържание на Kindle:

1. Calibre – това е най-популярната, безплатна, програма за преобразуване на стандартен текст в оптимизиран за Kindle текст. Без технически подробности, но общо взето след инсталация се свързва Kindle към компютъра чрез кабела, програмата го разпознава и чрез един бутон конвертира и автоматично качва съдържанието на устройството.

2. Amazon Convert – Това е за мен най-лесният начин да качвам книги на Kindle-а си. След като сте си регистрирали първоначално устройството сте получили e-mail от Amazon във формат your.name@kindle.com и your.name@free.kindle.com. За да качите книгата прикачвате книгата, която ви се чете (най-добре конвертирана в PDF формат) и я пускате на your.name@free.kindle.com със Subject: Convert. До няколко минути ще получите потвърждение, че книгата ви е конвертирана и можете да си я смъкнете на Kindle като го свържете с Интернет.

3. Send to Kindle – това е любимата ми приставка, работеща под Google Chrome, за четене на статии от Интернет (особено дългите и интересни). След инсталация иска в няколко стъпки да се въведе първоначална информация и след това когато си харесате статия, само натискате бутона и статията вече е на Kindle-а. As Simple as That.

4. K2PDFOpt – това е програма, която конвертира сложни PDF документи, при които текста е сложно форматиран с много колони и графики. Конвертира отново в PDF, което прави документа не толкова гъвкав (не може да се променя шрифта на буквите), но пък върши чудесна работа.

Това е от мен. Ако имате предложения за увеличаване на списъка, моля в коментари.

Приятно четене!

Photo by alienratt

5 начина за бързо преодоляване на нервна ситуация ала elmilan

1. Силен смях

2. Дълбоко дишане

3. Пеене

4. Броене от 10 надолу бавно

5. Оставям ситуацията за 10 минути настрани и след това се връщам към нея за разрешаване

5.5. На-добре не се стресирайте 🙂

Пролетен ден

Седя си на пейката в парка пред квартирата. Слушам музика, пуша цигарки, пия кафе и се наслаждавам на филтрираното от облаци слънце. Пролет е и съм само по сюитчар. Слушам красива китарна музика и гледам шадравана пред мен. Деца са се навели над водата и играят с балончета от сапун. Всичко е в хармония.

Неусетно към мен се приближава старец на неопределена възраст. Нисък с остри черти на лицето. Изпити бузи и големи ретро очила. Носи стар каскет и е облечен с дочена мантия. Виждам как устните му се мърдат и ме гледа. Говори ми нещо, но аз не го чувам заради музиката в ушите ми. Има нещо интересно в него. Махам скушалките от ушите си за да го чуя. Търси млади хора да му помагат за негово изобретение. Гледам го скептично. Очаквам да ми поиска пари. Баси колко съм изкривен от просещите навсякъде хора в София. Той не иска пари а поддръжници. За малкото му предприятие. Да му помагат да довърши изобретението на живота му – генератор или нещо такова за енергия добита от въздух и вода. Това е гениално. Да създадеш изкуствено енергия от най първичните ресурси на планетата. Стана ми интересно но някак не се вдъхнових. Чичото ми каза че е на 90 години и иска да предаде знанието си на някои млад човек, който ще продължи делото му. Сигурно няма деца или те са в чужбина или са го обявили за луд. Или нещо подобно. Каза ми адреса си – ул Панайот Волов на първия етаж. Да почукам на прозореца, когато отида. Забравих фамилията му. Нищо, и той забрави моето име. Въпреки че му го казах два пъти – Милен. Попита ме кога ще отида. Не му казах. Май и аз не съм неговия човек. Тръгна си с папката с разработките, която ми покажа за кратко. Бавно започна да се отдалечава и да се смалява пред погледа ми.

Сигурно никога няма да умре. Или не и преди да остави своете съкровени знания на някой.. Аз няма да узная повече.

Може би след години, когато ресурсите намалеят и някой друг внедри подобни разработки ще се сетя за този интересен старец, които така наивно търсеше наследници по пейките на парка Заимов в приятен пролетен ден.

София 11.04.2010

Артефакти от бъдещето

Вчера попаднах на един невероятен сайт, в който има списък с идеи за артефакти на бъдещето.
Има невероятни хрумки, от които аз най много запомних идеята за кока кола в кен със супер яка форма, която гори мазнини, предно стъкло на кола, което изглежда като виртуален десктоп с дестинации, предложения за кафенета наблизо, чат в реално време, синоптичната прогноза, робот, който ти доставят вкъщи, за да ти прави масажи, лекарство против рак на белите дробове, асансьор, който те пренася на други планети и т.н.
Всички идеи са свързани с години в бъдещето, в които тези неща ще ги има.

Според мен тези неща са напълно реални да се случат, дори за някои от тях ще чуем че вече се правят много по рано отколкото предполагаме.

Бъдещето е вече тук…

Как да пресоваме пластмасова бутилка

Такааа,
вече си изхвърляме отпадъците разделно, нали?
Аз го правя от година и това ми носи самочувствие, че съм съвестен гражданин, който мисли за природата и разделното изхвърляне на отпаъците. Естествено, че пластмасовите отпадъци са най много, и затова трябва да спестим място в кесийката, в която ги приготвяме за изхвърляне. По долу публикувам как пресовам празните пластмасови бутилки. Тъй като ние вкъщи пием много бира и безалкохолни в такива бутилки и защото преди години една колежка от Белгия ми показа как те си пресоват бутилките, реших да споделя опита си в това:

Първо имаме празна пластмасова бутилка.

След това махаме капачката от бутилката

Поставяме бутилката на земята и насочваме краката си за да стъпим върху нея

Стъпваме отгоре с два крака и под натиска на тежестта ни тя се сплесква

Още докато сме върху бутилката слагаме капачката, така че да се образува вакуум и бутилката да остане във формата, която сме и придали с крака

Готово! Бутилката е пресована и сега формата и е като на лист

След като сме постигнали желаната форма, бутилката се изхвърля в кесията с пластмасови отпадъци

Аз му викам на това „зипване“ на празни бутилки. Вие може да му казвате както си искате.
Надявам се да съм бил полезен. Така всеки може да изпие 3-4-5 бутилки с бира, кола или каквото и да е, и да използва само една кесийка за отпадъци, тъй като ще има място за много „зипнати“ бутилки в нея.
Това е!!!
Наздраве!

Животът е това…

…което ти се случва докато кроиш планове.
Преди години, когато бях студент видях тази сентенция нарисувана на стената в квартирата на една приятелка и веднага я запомних. Мислех си че е много мъдро и че няма да забравя това.
Оказва се, че съм го забравил.
Постоянно кроя планове, как да се реализирам, какво да уча че да се развивам, какво ми се работи, с какво ми се занимава, парите ли са по важни или вътрешното усещане за това, какво правиш и дали то ти доставя удоволствие…
През това време животът си върви. Напоследък дните отлитат със висока скорост, незабелязано и неусетно.
Не, не искам да звуча като някой чичко на средна възраст, защото аз съм още тийнейджър…е добре де в периода след тинейджърските години.
Животът върви, аз все си мисля че нещата ще се случат и сякаш съм на някаква монтажна маса и режа и кроя от филма, който наблюдавам отстрани. Моят филм. Аз обаче освен монтажист и режисьор съм и главния герой. Упс, това го забравям. Увличам се от ритъма на ежедневието и кроенето на планове и забравям, че всъщност съм в живота и това което искам да ми се случи трябва да ми се случи сега, а не в бъдещето, щото така съм го планирал.
Сигурно звучи комплицирано, но това е …
Трябва да живеем и да се радваме на живота, да благодарим да висшите сили, че сме тук и сега, здрави, млади и радващи се на хората около нас и хубавото време…
Относно плановете, нека те минават покрай нас леко, а не в мислене какво и как трябва да се случи. Това натоварва по този начин…

Емпетри тюб

Както има ютюб, така имало и емпетритюб точка нет.
Има доста музика и някакси не ме натоварва толкова много колкото ласт точка ефем
Ето един пример как изглежда плейъра с любим изпълнител.
Nick Cave – Do you love me

Качеството е добро и търсачката намира…

Разказ за Филип

Филип почука на вратата на кабинета по биология. Глас отвътре кача „Влез…“, но Филип стоеше страхливо и не смееше да отвори. По рано негови приятели му бяха казали, че вътре има скелет на човек и той си мислеше, че учителят ще ги запознае, а Филип не желаеше да се запознава с никакъв скелет. Половин час преди това той беше изпил две бързи водки в лавката на училището и изяде две кифли – едната със сирене, другата с локум. Тая с локума му беше много сладка и не успя да я довърши. Най накрая той плахо отвори вратата на кабинета и стъпи на прага. Миризмата на остър женски парфюм го лъхна и очите му се насълзиха. Филип хвърли бърз поглед на новата обстановка – 15 чина (той броеше много бързо), едно бюро и зад него учителката по биология, кято тъкмо дояждаше една кутя с шоколадови бонбони. Тя му се усмихна и той видя, че по зъбите и имаше остатъци от шоколад. Обстановката в кабинета не беше кой знае колко интересна. Филип видя препарирани гущери, змии, органи на хора в гоеми буркани пълни с някаква прозрачна течност, два скелета и ….??!? …ДВА СКЕЛЕТА? „…Мръсници, как е излъгаха, че има скелет. Щом са два, няма проблеми…“ Той се направи, че не ги вижда и попита учителката, колко и е часа? Учителката пак му се усмихна и му каза „…Колкото ми е носа…“ Този път по зъбите й нямаше парченца залепнал шоколад.
Филип си намести очилата, каза „Благодаря“ и изезе много бързо. Затваряйки вратата зад себе си, Филип си помисли, че му се ходи до тоалетната.
В кабинета по биология току що започна разпален разговор по повод времето…

Разказ за Трифон

Трифон дори не предполагаше колко ще му бъде трудно на старини.
Когато беше млад всичко беше лесно. Хранеше се предимно с хляб и вода, но се случваше да яде и месо. Ако успееше да си хване. Спеше дълго, разхождаше се много и т.н. Трифон живееше в зелена хижа в планината заедно с приятеля си, който се казваше Хижарят. Хижарят често отсъстваше но Трифон не се страхуваше да остава сам, дори му беше приятно. Случваше се и то много често той сам да посреща туристите, които обичаха да идват през почивните дни, настаняваха се и се разхождаха по пътеките в планината. Всички много го харесваха и той също ги харесваше. Изобщо всичко беше всичко.
Веднъж Хижарят донесе кученце и Трифон беше очарован. Двамата с Хижарят го хранеха и отглеждаха, но кучето порасна и взе да намразва Трифон, който винаги беше добър с него. Веднъж того ухапа много силно по левия крак и милия Трифон изкукурига от болка „Ку-ку-ри-гу“…Един див петел му отвърна „ку-ку-ри-гу“.
След тази случка Трифон се промени. Стана раздразнителен, имаше кавги, и то чести, с Хижаря. Веднъж дори Хижарят го наби. Трифон се скита няколко дни по баирите бе да яде и спи. След кат се върна, Хижарят дълго му се извинява и яда на тъгата му отидоха на екскурзия в чужбина.
От тогава Трифон стои на пейката пред хижата, все още посреща туристите и те му се радват, защото то еше хубавец. Започна да яде повече и от това затлъстя.
Един ден Хижарят го видя и си помисли „Тази котка нещо не е добре. Ще трябва да си взема малко котенце…“, но не го направи. Трифон сякаш усети мислите му. Изгледа го вяло, измяука тъжно и заспа…

ЗА велосипедите

Преди време разглеждах снимки на приятели, които са били в Брюксел и Амстердам. Както и на тях, докато са били там, така и нам мен ми направи приятно впечатление на камарите паркирани колелета. Хората в белите страни карат велосипеди в центъра на града и в това намирам само положителни неща – здраве, тонус, бързина при избягване на задръствания, приятни моменти докато караш и най вече екологично чисто.
Днес докато пушех в ъндърграунд дворчето на Капитал попаднах на следната гледка

Не можах да повярвам, че толкова много колеги идват с колелета на работа…
Колко много социално, екологично и тонус ангажирани колеги имам.

Чудя се защо не направят повече велоалеи в София, възможност и стимул за повече хора да си купуват, изчистят от прахта, откраднат, намерят колелета и да се придвижват така до работа. Колко ли хора ще идват по щастливи и усмихнати на работа и денят им ще започва хубаво? Сигурно в моята малка утопична приказка въздуха ще бъде по хубав за дишане, улиците ще кънтят от звънците на колоездачите, но това в сравнение със сегашната картинка на трафика по булевардите въобще няма да прави впечатление. Сигурно ще има повече място по тротоарите… Знае ли човек, знае ли….