Юли се очертава изпълнен с концерти.
Тази година ще посетя 4 концерта и за да не забравям и за да споделя ето на кои мисля да отида:
Brooklyn Funk Essentials на 12 юли
Bobby McFerrin на 21 юли
Metallika на 25 юли
Ще ги подгряват Down, което си е половината Pantera
Lenny Kravitz на 27 юли
Лудница…
Харесвам Ян Гарбарек заради блендата и много силното усещане докато слушам неговите пиеси. За пръв път го слушах в Египет през 2002 г. Албумът се казваше MADAR и винаги съм намирал някаква връзка между заглавието на албума и село Мадара, където е Мадарския конник. Музиката от този албум беше като спокойните пустинни брегове на Червено море. Странно но усещах мирис и цвят в тоновете. Нещо много силно и почти неповторимо.
Вчера се усетих че същата вечер е концерта на Гарбарек в София. Ако се бях усетил по навреме, можеше и покана да си намеря, но реших че ще отида заради вече позабравените емоции от MADAR, пък и си заслужава, наистина.
Отидох сам, защото моята любима беше на работа до късно, но аз нямам проблем с това да слушам музика сам. Даже повече обичам, сякаш. По интимно е – връзката музиката, ти, ти, музиката.
Концерта беше обявен за 7 и 30 и наистина започна навреме – в 8 без 15.
На сцената зад инструментите беше опънато нещо като чаршаф по много интересен начин, като отдолу и отгоре имаше фенери с различни цветове.
Ян Гарбарек излезе заедно с още трима музиканти – пианист, басист и барабанист. За барабаниста казват че е култов, Ману Каче. Е наистина заби ритмите.
Имаше сола на всички музиканти освен на Гарбарек. Не знам защо той не направи соло, но пък за сметка на това мелодиите, които свири той на двата си саксофона бяха вълшебни.
Ето и две малки глътки от концерта снощи:
elMilan 
Последни коментари