Дългата почивка, която се заформи покрай първи и шести май ме върна в училище, когато имахме пролетна ваканция. Точно така се чувствах за пръв път от тинейджърските си години.
Няколко седмици по рано в главата ми се заформиха, естествено, грандомански планове за обиколка на гръцките плажове, не, не, към Сърбия….уф, да се бяхме сетили да си резервираме лоу кост билети за някоя европейска столица. Мамка му. Нищо. И без това не сме ходили във Варна от август месец – миналата година. Ами, ебати, как да отидем като е супер далеко – почти 400 км. Ето истински шанс.
Чудесно. Бяхме във Варна. По Великден валя и духа гадно.
После се отвори хубаво слънчице, което използвахме за приятни и лежерни разходки по пустата морска градина. Беше велико.
Беше слънчево и ясно. От заведението, в което седнахме да пробваме пролетната морска кухня се виждаха възвишенията на Галата от другата страна на Варненския залив. Морето отразяваше хубавото слънце и по небрежните вълни танцуваха слънчеви зайчета, които създаваха илюзията за златен килим. Поезия.
Това са най силните и приятни моменти от варненския престой. Видяхме много приятели – Паскал и приятелката му, адаша, Елина.
Не видяхме Вики, Ники и тяхната Ева, Венци и Кацето. Не излязохме нито една вечер.
Беше семейно, домашно и много, много лежерно.
На път за София минахме през Средец, Елхово и Ямбол. Ееееех Странджа
Напълни ми се окото от тази Странджа беееееййй.
За „по напряко“ и от изследователска страст минахме през Павел баня през Средна гора към Пловдив и магистралата. Беше леко приключение от което нямам снимки, ама нейсе. Имам филми в главата си, хехе.
Това е!
elMilan 
Последни коментари