Животът е това…

…което ти се случва докато кроиш планове.
Преди години, когато бях студент видях тази сентенция нарисувана на стената в квартирата на една приятелка и веднага я запомних. Мислех си че е много мъдро и че няма да забравя това.
Оказва се, че съм го забравил.
Постоянно кроя планове, как да се реализирам, какво да уча че да се развивам, какво ми се работи, с какво ми се занимава, парите ли са по важни или вътрешното усещане за това, какво правиш и дали то ти доставя удоволствие…
През това време животът си върви. Напоследък дните отлитат със висока скорост, незабелязано и неусетно.
Не, не искам да звуча като някой чичко на средна възраст, защото аз съм още тийнейджър…е добре де в периода след тинейджърските години.
Животът върви, аз все си мисля че нещата ще се случат и сякаш съм на някаква монтажна маса и режа и кроя от филма, който наблюдавам отстрани. Моят филм. Аз обаче освен монтажист и режисьор съм и главния герой. Упс, това го забравям. Увличам се от ритъма на ежедневието и кроенето на планове и забравям, че всъщност съм в живота и това което искам да ми се случи трябва да ми се случи сега, а не в бъдещето, щото така съм го планирал.
Сигурно звучи комплицирано, но това е …
Трябва да живеем и да се радваме на живота, да благодарим да висшите сили, че сме тук и сега, здрави, млади и радващи се на хората около нас и хубавото време…
Относно плановете, нека те минават покрай нас леко, а не в мислене какво и как трябва да се случи. Това натоварва по този начин…

ЗА велосипедите

Преди време разглеждах снимки на приятели, които са били в Брюксел и Амстердам. Както и на тях, докато са били там, така и нам мен ми направи приятно впечатление на камарите паркирани колелета. Хората в белите страни карат велосипеди в центъра на града и в това намирам само положителни неща – здраве, тонус, бързина при избягване на задръствания, приятни моменти докато караш и най вече екологично чисто.
Днес докато пушех в ъндърграунд дворчето на Капитал попаднах на следната гледка

Не можах да повярвам, че толкова много колеги идват с колелета на работа…
Колко много социално, екологично и тонус ангажирани колеги имам.

Чудя се защо не направят повече велоалеи в София, възможност и стимул за повече хора да си купуват, изчистят от прахта, откраднат, намерят колелета и да се придвижват така до работа. Колко ли хора ще идват по щастливи и усмихнати на работа и денят им ще започва хубаво? Сигурно в моята малка утопична приказка въздуха ще бъде по хубав за дишане, улиците ще кънтят от звънците на колоездачите, но това в сравнение със сегашната картинка на трафика по булевардите въобще няма да прави впечатление. Сигурно ще има повече място по тротоарите… Знае ли човек, знае ли….

Само за престъпници

В природен парк Витоша в местността „Чудните мостове“, докато се разхождах кротко и с умиление, попаднах на следното съобщение:

Любопитното е, че този надпис, който носи в себе си заряд на Богоуважение и уповаване, примесено със сигурна заплаха и гняв към престъпниците, е залепена върху табела, поставена вероятно от БТС. На табелата е описано къде са четящите последната и какво богатство е този резерват. Представям си как „престъпниците“ се разхождат в местността, кроят нови пъклени планове и четат за ериата в която са.

Може би престъпниците са отпрашили изплашено със тази кола

NoFear, копеле, не ме е страх от тези заплахи…

Спри, премини…

Всеки, който живее в София знае как се пресича на булевард, където няма пешеходна пътека. Лека полека напредваш косо на улицата, по която има постоянен трафик от коли. Понякога спираш в средата на платното, за да попуснеш прехвърчащо МПС, понякога не спираш а само с ръка регулираш движението, за да те пропусне някой водач.

Онзи ден попаднах на следната ситуация на голямо кръстовище в София:

Веднага ме осени идеята, че всъщност това не е бъг в сфетофара, а е новото светлинно регулиране за пресичане по софийските булеварди: Тръгни, спри, тръгни, спри… Това естествено е придружено с оглеждане в двете посоки.
По този начин хем ти пресичаш по стария начин, хем колите си минават без да спират на сфетофар, хем всичко е регулирано. Идеално.
Ще го предложа на съответните институции.
Хахахахахахах…аааа.аа…..

Какво искат хората

Днес докато се разтягах на тренировката по тай чи си мислех за това как желанията на хората да се занимават с това, което им харесва се покриват със житейската им стратегия и избора на професия.
Изникнаха ми три типа хора:

1. Онези, които работят това, което им харесва да правят по принцип в живота
2. Хора, които работят нещо, което им носи пари, но не са много щастливи, защото харесват други неща от които обаче не могат да живеят както живеят понастоящем.
3. Хора, които работят нещо, което им носи много пари и това е водещото при тях.

Супер различни неща…
Тъжно ми е за втория тип хора, но това е техен избор, нали?

Неделя следобед

Неделя следобед е. 23 март 2008 г.
Аз седя в стаята за гости. Седя в разтегателното столче, което брат ми ни донесе в комплект с палатка и спални чували. Столчето е червено и много удобно. Вратата на терасата е широко отворена и чувам песента на птичките, които пеят характерни и любими за тях мелодии. Лаптопа е в скута ми и аз удобно удобно пиша по неговата клавиатура.
Сам съм и ми е малко скучно, но имам с какво да се занимавам. Подготвям се за интервю. Подготвям се леко, небрежно и гледам това да ми доставя удоволствие.
Възползвам се от техниката и ъплоудвам кратка картина на току що усетеното.

Чудесно.
Спирам да пиша в онзи блог и минавам онлайн с този…